Алтруизъм и когнитивен дисонанс

Терминът алтруизъм е създаден от Огюсг Конт и означава ”неегоистична загриженост за добруването на другите”. Предизвиквал е интерес при изследователите на просоциално поведение, като обекти на внимание са помагащото поведение и намесата на странични наблюдатели. Алтруистичното поведение се разглежда като функция на взаимоотношения или зависещо от различни социални норми. Децата приемат тези норми в различен етап от развитието си и едновременно с това оформят своите нагласи, ценности и убеждения, които предопределят качеството на отношенията им с другите.

Не е толкова просто обаче да се разбере  и обясни поведението при взаимодействие с другите. Според атрибутивната теория на социалната психология съществуват три категории за разбиране на причините на дадено поведение. Първата е диспозиционна – анализират се личностните характеристики на наблюдаваното лице; втората анализира стимула предизвикал поведението, а третата разглежда обстоятелствата. Всеки от тези фактори оказва различно влияние при конкретно събитие, както и тяхното анализиране зависи от субективността на наблюдателя, ако е пряк участник в действието и не извършва научно наблюдение.

Алтруистичните действия като проява на просоциално поведение се задействат от вътрешни и външни механизми. Действайки съобразно моралните принципи хората получават удовлетворение произтичащо  от съответствието на поведението им със социалните нагласи на обществото, в което живее. В същото време влияние оказват външни фактори като наличието на свидетели – установено е, че при наличие на повече свидетели готовността за реакция е по-малка, т.е желанието за вътрешна награда отстъпва пред прехвърлянето на отговорност към другите. Това намира известно обяснение при наличие на неопределеност и неизвестност на ситуацията, когато инстинктът за самосъхранение е водещ. В такива случаи може да се предположи, че се активират именно индивидуалистичните нагласи, които се характеризират с по-голяма ориентация към външни награди, по-малка емоционална включеност, липса на социално участие, песимизъм и повече негативни междуличностни взаимоотношения. Индивидуализмът се описва в психологията по-скоро като негативна характеристика на човешкия характер, но ако изключим крайните патологични състояния наличието на такива нагласи е необходимо за преодоляване на конкурентни ситуации.

Ако разгледаме трикомпонентния модел на нагласите, който включва мисъл, емоции, действие ще видим, че едно алтруистично поведение продиктувано от нагласата да помагаш на хора, които имат нужда най-вероятно ще бъде в противоречие поне с един от тези компоненти, в момент в който личната облага от друго действие е по-голяма. Тук, разбира се, трябва да изключим взаимодействията между членове на едно семейство или род, тъй като алтруистичните отношения са най-характерни тогава, когато става въпрос за възпроизводство и съхранение на вида. Освен това силата на когнитивния дисонанс между двете алтернативи, зависи от мястото им в ценностната система на всеки индивид и от изградените личностни конструкти. Според това и начините за намаляване на този дисонанс ще бъдат различни. При личности с по-висока потребност от принадлежност ще преобладава нагласа към алтруизъм, а съответното поведение ще носи вътрешна награда за Аза. Обратно, за личности с по-висока потребност към постижения по-засилени ще са нагласи, които често изключват безкористното облагодетелстване на другите, както и влияние  на емоционалния компонент в действията им. Това е относно диспозициите на личността, които могат да имат различни поведенчески прояви според стимула и обстоятелствата, т.е поведението на даден човек би могло да се изтълкува като помагащо и алтруистично, а в действителност да е продиктувано от добре пресметната лична награда – външна или вътрешна. Най-яркият пример за това е публичната благотворителност, където дарителят получава облаги от известността, а финансовите облекчения са материалният стимул. В този случай и в случай на анонимна благотворителност анализът на личността, според атрибутивната теория,  ще се различава въпреки сходните прояви в поведението. В първия акцентът е върху силата на стимула и обстоятелствата, а във втория  върху дидпозициите на личността.

Теорията за когнитивния дисонанс се свързва по различeн начин с нагласите и съответно поведението на отделните индивиди. Дадено алтруистично поведение може да е в противоречие с убежденията, както споменах по-горе, но да носи облаги, които възстановяват “психичния комфорт”. В други случаи същото поведение ще е предизвикано имено като средство за намаляване на дисонанса между две когниции. Ако отново се върнем на примера за благотворителността, личности, склонни към правене на дарения може да градят своя бизнес чрез експлоатация на работниците си, ниско заплащане и други действия в противоречие с моралния и трудов кодекс. Така личното убеждение “по-слабите си заслужават положението” и обществено приетата морална нагласа “да помагаш на по-слабите” намаляват дисонанса помежду си.

Психоанализата разглежда алтруистичното  поведение като начин за справяне с деструктивни импулси от несъзнаваното, които са в противоречие с общоприетите норми и изградения по време на развитието на детето свръх-аз. Социалните норми, ценности и морални изисквания са възникнали от нуждата да бъдат контролирани тези импулси, които са присъщи на всеки един човек.

Aвтор: Дияна Димитрова