Едва ли някой, който има вече опит в това би казал, че да си родител е нещо лесно и елементарно.
Да, това е нещо, което е изключително трудно и носи със себе си целият спектър от емоции – от състояние на отчаяние и безсилие (когато се чудим какво да правим и как да се справим с неприемливото поведение) до еуфория, радост, гордост и щастие. Иска ни се да сме подготвени за всички ситуации и винаги да постъпваме правилно, но истината е, че това е нереалистично. Един от митовете, които Томас Гордън развенчава за родителството, и лично мен ме накара да се почуствам по-добре е, че родителят винаги трябва да бъде топъл и приемащ. Не, това не е така, ние сме хора като всички останали и за нас има моменти на емоционална слабост, в които прагът ни на търпимост ще е по-нисък и ще ни е трудно да приемем поведението на нашето дете. В такива моменти е важно да си дадем време, да потърсим сили и да намерим баланс, да си простим и да продължим. Не забравяйте, че преди всичко сме хора и ние можем да сгрешим.
Ако преди години можеше да кажем, че става още по-трудно, тъй като училище за родители няма, то сега това твърдение е невалидно. Вече има огромен поток от информация в интернет пространството, множество програми и курсове за родители, стотици издадени книги, терапевтични и най-различни групи за споделяне. Ако сте достатъчно търсещ и любопитен, винаги можете да отсеете това, което ще бъде най-полезно и ценно за вас, за да подобрите качеството на връзката родител-дете.
В общи линии има една класификация, която разделя всички програми в две големи категории:
• Поведенчески програми – за модифициране на неприемливото поведение на детето. Те използват награди и наказания, и целта им е промяна на поведението в посоката, която родителят желае.
• Другият тип са хуманистичните програми, според които в основата на всичко е качеството на взаимоотношенията и съответно се стремят към вътрешна самодисциплина в детето.
Кой тип програма ще избере даден човек зависи от неговите възгледи за природата на своето дете и собствения му светоглед. Освен това, всеки възпитател е продукт на собственото си възпитание, което пък е било резултат от предишни възпитания и т.н. Възпитанието е безкрайна верига, което понякога води до трагични резултати.
Битува схващане сред хуманистичните терапевти, че няма лошо дете, а такова, което не е задоволило потребностите си. Когато децата се чувстват добре, те се държат добре. Как да им помогнем да се чувстват добре?
• Като зачитаме техните чувства
Пасивното слушане е идеалния инструмент, чрез който можем да научим повече за чувствата на нашия наследник, да открием каква потребност стои зад дадена емоция или просто да го използваме като израз на одобрение, разбиране и приемане.
Сега ще спомена няколко прости правила за постигане на разбирателство с малкото дете.
Вместо да обвинявате, критикувате и да се карате на детето, при вида на разхвърляната му стая например, по-добре опишете проблема.
1. Опишете това, което виждате:
– Виждам, че играчките ти са разхвърляне из цялата стая.
2. Дайте информация как това поведение въздейства на вас, какви са осезаемите ефекти върху вас:
– Когато разхвърляш стаята си и не прибираш след себе си, аз трябва да го направя, а тогава не ми остава никакво време да отпочина от дългия работен ден.
3. Кажете го с една дума. (Обикновено когато изпаднем в дълги обяснения пред малкото дете, то спира да ни слуша.)
– Играчките!
4. Говорете за чувствата си.
– Чувствам се наистина разочарована, когато се прибера изморена от работа, а се налага аз да прибирам играчките.
5. Напишете бележка. (Това е много удачно, когато емоциите ни са ескалирали, а е по-добре да се оттеглим и да не реагираме на стимула веднага, подходящо е при по-големи деца.)
В общи линии, в основата на ненасилствената комуникация и хуманистичните програми е задължително изключването на 12-те препятствия пред общуването:
1. Заповед, насока, нареждане;
2. Предупреждение, мъмрене, заплаха;
3. Укор, скарване, проповед;
4. Съветване, предлагане на решения;
5. Мъмрене, поучаване, изтъкване на довода;
6. Осъждане, критика, несъгласие, обвинение
7. Похвала;
8. Етикети, подигравки, присмех;
9. Тълкуване, анализ;
10. Успокоение, съчувствие, утеха;
11. Разпитване;
12. Оттегляне, разсейване, смяна на темата;
Истината е, че децата не се нуждаят от ограничения, а от информация до къде могат да стигнат, преди тяхното поведение да се окачестви като неприемливо.
Ако детето ви не ви чува, понякога е добре да се запитате: „Основателно ли е моето изискване към детето, като имам предвид неговата възраст и възможности?, Дали моето изискване не изглежда неразумно на детето ми?, Мога ли да му предоставя избор кога и как да направи това, което искам от него или се налага да го свърши веднага?, Мога ли да заместя тази дейност, която е в разрез с вижданията ми с друга по-приемлива или да предложа друго място по-подходящо за това?“
