гр.София, Бул ,,Александър Стамболийски” 147, вх. В, ет.1

стеснителност
Стеснителност, чувството, което най-често се появява, когато човек говори пред много хора или се сковава от страх и притеснение…

Някои хора много лесно се адаптират към нова среда, общуват свободно и непринудено в група и бързо намират общ език с различна аудитория. За други обаче този процес е много труден и дори болезнен, а именно това са стеснителните хора.

Първият ми спомен, когато трябваше да застана пред камера беше  болезнен. Мислите в главата ми се прескачаха една през друга: „Ще се справя ли?“, „Няма ли да се изложа?“, „Ще изглеждам нелепо…“. Мислех за всичко, само не и за това, което трябваше да кажа за стендъп. Соматични прояви също не липсваха, стомахът ми се беше свил, гърлото ме стягаше и избиваше студена пот по челото ми. Сякаш бях изправена на съд. Чаках присъдата на другите, тяхната оценка.

Що е стеснителност – причини за появата й и проявления?

Трудно е да се определи конкретно какво е това чувство, защото съществуват толкова видове и проявления,  колкото видове свенливци има.

Най-общо казано, различаваме същински стеснителните, епизодичните свенливци, големи свенливци и тези, у които стеснителността унищожава изцяло личността и действителността.

Истината е, че всички ние имаме нужда от одобрение, приемане и положителни оценки. Особени важно за нас е мнението на авторитетите.

Стеснителността се разглежда като персонален проблем, възникнал в резултат на прекомерно самосъзнание, ниско самочувствие, страх от отхвърляне. Притеснителността се оформя като част от характера още в детството и в основата й стои  страхът от осъждане, страхът да бъдеш себе си.

Ще дам само няколко разпространени случаи на стеснителност, формирана в детството:

* Деца с един или двама свръхпротективни родители.

* Деца, лишени от обич.

* Деца, лишени от подкрепа и разбиране.

В някои случаи минали преживявания, „провали“ или грубо отношение на  околните могат да оставят следа в подсъзнанието. И при всяко общуване или подобна ситуация се отключва споменът, последван от реакцията от там и тогава. Притеснителните хора отдават  голямо значение на мнението на другите и са изключително самокритични и взискателни към себе си.

Въпреки, че на тези хора не им липсват положителни качества им е трудно да са уверени и да заявят себе си.

Как да се преборим със стеснителността?

Признавам, че самата аз не съм се справила напълно с това, но всичко е въпрос на упоритост. Какво можем да направим?

Например:

1. Първо трябва да приемем себе си, такива каквото сме, защото най-големите ни критици, това сме самите ние.  Няма съвършени хора, които нямат недостатъци, дори да са перфектни в това, което правят.

2. Трябва да спрем да се вглеждаме в себе си и да анализираме дори най-дребните детайли, които едва ли правят впечатление на някого, освен на нас.

3. Едно от най-важните неща, които трябва да знаем е, че не може да се харесаме на всички. Каквото и да правим, колкото и да се стараем, винаги ще се намери някой, на когото няма да се нрави постъпката ни.

Всеки, който го е изпитвал знае, че стеснителността, срамежливостта е страдание, затова търси разрешение и сигурност. Но това решение и сигурност човек може да намери единствено в себе си. Няма как да намерим сигурност, сковани от страха, така че единственият отговор е да преодолеем страха. Затова е нужно чеовек да вземе решение, да направи своя избор, но най-вече да действа в тази посока!

 

Автор: Петя Костуркова

Вижте още:

Интерактивните занимания карат децата да възприемат по-лесно и бързо – Акценти от програмата (bnr.bg)

Стеснителност – причини, проявления и решения

Петя Костуркова

Петя Костуркова

Детски психолог, психотерапевт в когнитивно-поведенческа психотерапия под супервизия, арт терапевт при тревожни състояния за деца и възрастни, мотивационно интервюиране. Водеща на обучения за успешни родители (ТУР). Работи с деца, юноши и възрастни.

Последни статии:

Курсове:

Още публикации от нашите специалисти: