Стеснителност, чувството, което най-често се появява, когато човек говори пред много хора или се сковава от страх и притеснение…
Някои хора много лесно се адаптират към нова среда, общуват свободно и непринудено в група и бързо намират общ език с различна аудитория. За други обаче този процес е много труден и дори болезнен, а именно това са стеснителните хора.
Първият ми спомен, когато трябваше да застана пред камера беше болезнен. Мислите в главата ми се прескачаха една през друга: „Ще се справя ли?“, „Няма ли да се изложа?“, „Ще изглеждам нелепо…“. Мислех за всичко, само не и за това, което трябваше да кажа за стендъп. Соматични прояви също не липсваха, стомахът ми се беше свил, гърлото ме стягаше и избиваше студена пот по челото ми. Сякаш бях изправена на съд. Чаках присъдата на другите, тяхната оценка.
Що е стеснителност – причини за появата й и проявления?
Трудно е да се определи конкретно какво е това чувство, защото съществуват толкова видове и проявления, колкото видове свенливци има.
Най-общо казано, различаваме същински стеснителните, епизодичните свенливци, големи свенливци и тези, у които стеснителността унищожава изцяло личността и действителността.
Истината е, че всички ние имаме нужда от одобрение, приемане и положителни оценки. Особени важно за нас е мнението на авторитетите.
Стеснителността се разглежда като персонален проблем, възникнал в резултат на прекомерно самосъзнание, ниско самочувствие, страх от отхвърляне. Притеснителността се оформя като част от характера още в детството и в основата й стои страхът от осъждане, страхът да бъдеш себе си.
Ще дам само няколко разпространени случаи на стеснителност, формирана в детството:
* Деца с един или двама свръхпротективни родители.
* Деца, лишени от обич.
* Деца, лишени от подкрепа и разбиране.
В някои случаи минали преживявания, „провали“ или грубо отношение на околните могат да оставят следа в подсъзнанието. И при всяко общуване или подобна ситуация се отключва споменът, последван от реакцията от там и тогава. Притеснителните хора отдават голямо значение на мнението на другите и са изключително самокритични и взискателни към себе си.
Въпреки, че на тези хора не им липсват положителни качества им е трудно да са уверени и да заявят себе си.
Как да се преборим със стеснителността?
Признавам, че самата аз не съм се справила напълно с това, но всичко е въпрос на упоритост. Какво можем да направим?
Например:
1. Първо трябва да приемем себе си, такива каквото сме, защото най-големите ни критици, това сме самите ние. Няма съвършени хора, които нямат недостатъци, дори да са перфектни в това, което правят.
2. Трябва да спрем да се вглеждаме в себе си и да анализираме дори най-дребните детайли, които едва ли правят впечатление на някого, освен на нас.
3. Едно от най-важните неща, които трябва да знаем е, че не може да се харесаме на всички. Каквото и да правим, колкото и да се стараем, винаги ще се намери някой, на когото няма да се нрави постъпката ни.
Всеки, който го е изпитвал знае, че стеснителността, срамежливостта е страдание, затова търси разрешение и сигурност. Но това решение и сигурност човек може да намери единствено в себе си. Няма как да намерим сигурност, сковани от страха, така че единственият отговор е да преодолеем страха. Затова е нужно чеовек да вземе решение, да направи своя избор, но най-вече да действа в тази посока!
Вижте още:
