С течение на времето общуването между хората става все по-напрегнато и емоционално, поради липсата на знания и умения как да подобрят комуникацията си.
В древността, когато още не е била създадена писменост, хората са общували помежду си чрез жестове, мимики, чрез езика на тялото. В основата на комуникацията обикновено стои емоцията. Например, когато някой пещерен човек се е ядосал, е удрял с пръчка “виновника” и обратно, когато е бил щастлив – е танцувал и крещял от изблици на радост. Колко първично, но и колко просто и открито в същото време, е била комуникацията между нашите предци.
С развитието на технологиите, животът става все по-забързан, напрегнат и фалшив. Потапянето в света на илюзията, чрез интернет пространството и приложенията, в които хората заемат желаната от тях роля, възпрепятства още повече истинската комуникация.
Голяма част от хората се стремят да се покажат по-щастливи, по-успели, по-красиви, недостижими и т.н., обикновено за да запълнят някакви липси от детството си. Колко често се случва, когато някой е между хора, да се държи като пълноценно щастлив, а като се прибере и остане сам – да е тъжен и да изпада в дълбоки емоционални състояния.
Една от причините за това поведение и отричането на негативните чувства и емоции, е неприемането на самите себе си, такива каквито сме. Човекът е част от природата, какво обаче се случва в нея, замисляли ли сте се? Кое всъщност е добро и кое- лошо?
Така както съществува ден и нощ, прилив и отлив, има и тъмни и светли периоди в нашия живот. Изборът ни като какви ще ги приемем зависи от нашата гледна точка, типа нервна система и натрупания житейски опит.
За да вземем решение, може да се запитаме: “Това полезно ли е за мен? “ Така ще намерим индивидуалното за нас добро, в конкретната ситуация.
Природата на всеки човек е индивидуална, но още от бебе, той съществува в различни социални групи като семейстсво, приятели, училище, работа… Затова в нас преобладава желанието да се харесаме и бъдем приети от обществото. В силния си стремеж към това, понякога човек започва да потъпква себе си и своите потребности в името да угоди на останалите и да избягва конфликти.
Упражняването на това мазохистично поведение с течение на времето става все по-пагубно за личността – той загубва своята идентичност, остава подчинен , живеейки живот, който другите искат от него. За да се освободи от този модел на поведение е нужно желание и действие за промяна. Тя може да започне с четене на книги за самопомощ, посещаване на курсове за личностно развитие, както и психологически консултации.
Представям няколко идеи за това как да започнем да отстояваме и изразяваме себе си успешно и да подобрим комуникацията си:
1. Наблюдавайте своите мисли и физически усещания.
2. Говорете единствено от първо лице и единствено число.
3. Заявете каква е емоцията/чувството, която изпитвате и причината за нея.
4. Обяснете от какво имате нужда.
5. Разговаряйте спокойно, излушвайки събеседника си.
6. Повторете отново стъпките от 1 до 5 при повторна конфликтна ситуация.
Автор: Симоника Денева
Вижте още:
